И тази година дряна разцъфна.
Гората оголена с цвят украси!
И от днес в гората живеца човешки
с перото на птица усмивки лъжовни дари!
Дрянът дърво тъй жилаво здраво
във времето сложно, трудно и бурно -
успя да запази своята чест...
Да се вкорени със здрави жили,
да бъде живец! Устоите свой -
със сила дори ...
Запазва си правото пръв да цъфти.
Макар че последен плодът ще узрее -
той пак ще го пази да оцелее...
Народът наш на дрян ми прилича.
Уж иска, уж може... обича.
Но кисел живец във него върви.
Силен да бъде да стиска -
с надеждата чиста че ще узрее-
за бъдеще ново за по-светли дни.
© Ангел Todos los derechos reservados
Уж иска, уж може... обича.
Но кисел живец във него върви.
Силен да бъде да стиска -
с надеждата чиста че ще узрее-
за бъдеще ново, за по-светли дни."
----------------------------------------------------------
Уникален стих,съдържа актуално послание, много сполучливи метафори!
Поздрави и от мен!