24.02.2015 г., 23:23

И тази година

503 0 8

И тази година дряна разцъфна.

Гората оголена с цвят украси!

И от днес в гората живеца човешки

с перото на птица усмивки лъжовни дари!

Дрянът дърво тъй жилаво здраво

във времето сложно, трудно и бурно -

успя да запази своята чест...

Да се вкорени със здрави жили,

да бъде живец! Устоите свой -

със сила дори ...

Запазва си правото пръв да цъфти.

Макар че последен плодът ще узрее -

той пак ще го пази да оцелее...

Народът наш на дрян ми прилича.

Уж иска, уж може... обича.

Но кисел живец във него върви.

Силен да бъде да стиска -

с надеждата чиста че ще узрее-

за бъдеще ново за по-светли дни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Народът наш на дрян ми прилича.

    Уж иска, уж може... обича.

    Но кисел живец във него върви.

    Силен да бъде да стиска -

    с надеждата чиста че ще узрее-

    за бъдеще ново, за по-светли дни."
    ----------------------------------------------------------
    Уникален стих,съдържа актуално послание, много сполучливи метафори!
    Поздрави и от мен!
  • Благодаря на всички ви за топлите коментари .Радвам се че ви имам!!!До нови стрещи!
  • " Народът наш на дрян ми прилича.

    Уж иска, уж може... обича.

    Но кисел живец във него върви.

    Силен да бъде да стиска -

    с надеждата чиста че ще узрее-

    за бъдеще ново за по-светли дни."
    Ще бъде, Ангел! Ще бъде, ще има надежда за по- светли дни! Поздравления!
  • Поздрави и от мен за интересния философски стих, Ачо!
    Дано да се окажем жилави като дряна и да оцелеем в това размирно време.
    Хубава вечер!
  • Много сполучливи сравнения...!!!
    "Народът наш на дрян ми прилича.
    Уж иска, уж може..., да обича.'

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...