20 июн. 2025 г., 08:09  

Записва орис в прашните си книги

186 1 0

Изкуството да бъда съвършена
не го владея. Падам и греша,
дълбоко в мене стиховете стенат,
такава съм си. Огнена душа.

 

Горя ли не остават пепелища,
след мене вятър винаги мете,
до вътък кротко истините нищя,
безсънно на луната съм дете,

 

което слуша тишината нощем,
щом самотата приказки преде
и вярва в любовта и в тебе... още,
и следва си мечтите. Докъде? 

 

До крайчето най-светло на Всемира,
че там навярно раждат се звезди...
И хиляди съмнения умират,
и райска птица някъде гнезди,

 

а денем небосводът ми е къща,
високо се издигам, струйка дим
и в мислите към тебе се завръщам,
света претръпнал за да измълчим...

 

Душицата си браня със сарказъм,
да преживея някак си... Макар,
да знам, че щом от ангел си белязан,
се влюбват всички в дяволския чар,

 

а той на разстояние държи ги,
на хвърлей, на протегната ръка.
Записва орис в прашните си книги,
обикнеш ли... До края е така...

 

 

 


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...