Jun 20, 2025, 8:09 AM  

Записва орис в прашните си книги

  Poetry
184 1 0

Изкуството да бъда съвършена
не го владея. Падам и греша,
дълбоко в мене стиховете стенат,
такава съм си. Огнена душа.

 

Горя ли не остават пепелища,
след мене вятър винаги мете,
до вътък кротко истините нищя,
безсънно на луната съм дете,

 

което слуша тишината нощем,
щом самотата приказки преде
и вярва в любовта и в тебе... още,
и следва си мечтите. Докъде? 

 

До крайчето най-светло на Всемира,
че там навярно раждат се звезди...
И хиляди съмнения умират,
и райска птица някъде гнезди,

 

а денем небосводът ми е къща,
високо се издигам, струйка дим
и в мислите към тебе се завръщам,
света претръпнал за да измълчим...

 

Душицата си браня със сарказъм,
да преживея някак си... Макар,
да знам, че щом от ангел си белязан,
се влюбват всички в дяволския чар,

 

а той на разстояние държи ги,
на хвърлей, на протегната ръка.
Записва орис в прашните си книги,
обикнеш ли... До края е така...

 

 

 


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...