23 сент. 2009 г., 20:09

Иди си

751 0 1

  

                                                         Иди си

 

                                      Иди си, смърт, и моля те

                                    вземи обратно своите дарове -

                                    ковчези със зловещи страхове

                                     от тъмното и много ясното,

                                     от безгласното и всегласното,

                                     от многоважното и маловажното...

                                      Изтърканите думи си вземи,

                                      в които бършем протритите

                                       си чувства чак до старини.

                                      Иди си, смърт, но не оставяй тук

                                       фетиши от продажни богове,

                                       слуги на някакви измамни митове.

                                       Лъжливите приятелства вземи

                                        и премълчаните похвали заедно

                                        с разгулницата злоба прибери.

                                        И похабената любов вземи.

                                        Неспастрената радост приюти

                                         и приласкай осмяното доверие.

                                         А после посегни към вярата,

                                         с отрязани от хората крила.

                                         Бездушието си вземи, омразата

                                          и завистта - нали дойдоха те в света

                                         като достойни пратеници на смъртта.

                                         Но забрави! На мен ми харижи

                                          на истината страшните стрели

                                           и билето на обичта, надеждата

                                          с променлива съдба и силата

                                          на доблестта, смеха - плача дори -

                                            защо пък не и него остави.

                                                    Wali (Виолета Томова)  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Силен и разстърсващ стих, Вили! Може ли малко надежда назаем? Сърдечни поздрави!
    ...целуни ме тъй както само ти да целуваш умееш. Не с устни, със слово те моля да ме опиеш и когато възкръсна отново ще поискам някъде в мен да се скриеш...

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...