Sep 23, 2009, 8:09 PM

Иди си

  Poetry » Other
749 0 1

  

                                                         Иди си

 

                                      Иди си, смърт, и моля те

                                    вземи обратно своите дарове -

                                    ковчези със зловещи страхове

                                     от тъмното и много ясното,

                                     от безгласното и всегласното,

                                     от многоважното и маловажното...

                                      Изтърканите думи си вземи,

                                      в които бършем протритите

                                       си чувства чак до старини.

                                      Иди си, смърт, но не оставяй тук

                                       фетиши от продажни богове,

                                       слуги на някакви измамни митове.

                                       Лъжливите приятелства вземи

                                        и премълчаните похвали заедно

                                        с разгулницата злоба прибери.

                                        И похабената любов вземи.

                                        Неспастрената радост приюти

                                         и приласкай осмяното доверие.

                                         А после посегни към вярата,

                                         с отрязани от хората крила.

                                         Бездушието си вземи, омразата

                                          и завистта - нали дойдоха те в света

                                         като достойни пратеници на смъртта.

                                         Но забрави! На мен ми харижи

                                          на истината страшните стрели

                                           и билето на обичта, надеждата

                                          с променлива съдба и силата

                                          на доблестта, смеха - плача дори -

                                            защо пък не и него остави.

                                                    Wali (Виолета Томова)  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета Томова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Силен и разстърсващ стих, Вили! Може ли малко надежда назаем? Сърдечни поздрави!
    ...целуни ме тъй както само ти да целуваш умееш. Не с устни, със слово те моля да ме опиеш и когато възкръсна отново ще поискам някъде в мен да се скриеш...

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...