23.09.2009 г., 20:09

Иди си

748 0 1

  

                                                         Иди си

 

                                      Иди си, смърт, и моля те

                                    вземи обратно своите дарове -

                                    ковчези със зловещи страхове

                                     от тъмното и много ясното,

                                     от безгласното и всегласното,

                                     от многоважното и маловажното...

                                      Изтърканите думи си вземи,

                                      в които бършем протритите

                                       си чувства чак до старини.

                                      Иди си, смърт, но не оставяй тук

                                       фетиши от продажни богове,

                                       слуги на някакви измамни митове.

                                       Лъжливите приятелства вземи

                                        и премълчаните похвали заедно

                                        с разгулницата злоба прибери.

                                        И похабената любов вземи.

                                        Неспастрената радост приюти

                                         и приласкай осмяното доверие.

                                         А после посегни към вярата,

                                         с отрязани от хората крила.

                                         Бездушието си вземи, омразата

                                          и завистта - нали дойдоха те в света

                                         като достойни пратеници на смъртта.

                                         Но забрави! На мен ми харижи

                                          на истината страшните стрели

                                           и билето на обичта, надеждата

                                          с променлива съдба и силата

                                          на доблестта, смеха - плача дори -

                                            защо пък не и него остави.

                                                    Wali (Виолета Томова)  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Силен и разстърсващ стих, Вили! Може ли малко надежда назаем? Сърдечни поздрави!
    ...целуни ме тъй както само ти да целуваш умееш. Не с устни, със слово те моля да ме опиеш и когато възкръсна отново ще поискам някъде в мен да се скриеш...

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...