Игра
В капана
на сравняващия ум,
далеч от всеки шум
играят
на не се сърди човече
усмивка и сълза.
Не се издържа вече!
Солта се смее,
от сърце,
усмивката
се сърди на водата.
Ту плитка, ту дълбока,
тя...
Случайни погледи
привлича,
макар да знае, че това
не всеки
може да обича.
Въртят се
сенки и слънца
в идеята, че
в нещо ще успеят,
забравили -
тук всички сме деца,
които времето пилеят.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лина - Светлана Караколева Все права защищены
