В капана
на сравняващия ум,
далеч от всеки шум
играят
на не се сърди човече
усмивка и сълза.
Не се издържа вече!
Солта се смее,
от сърце,
усмивката
се сърди на водата.
Ту плитка, ту дълбока,
тя...
Случайни погледи
привлича,
макар да знае, че това
не всеки
може да обича.
Въртят се
сенки и слънца
в идеята, че
в нещо ще успеят,
забравили -
тук всички сме деца,
които времето пилеят.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
