Имал - дал!
Стига толкоз сърдито нещастие!
Разболях се от псевдолюбови.
Нямам време за бледи участия
и за фалш във измислени роли.
Ще затворя вратите в душата си.
Предостатъчно влизаха с взлом.
Тъй обидно! Накрая глупакът,
аз - немилия, дал им подслон...
И не хленча. Имал съм - дал съм!
Туй сърце на парчета се пръсна.
Съжалявам, но вече угаснах
и от студ във пожар не възкръсвам!
Ако идвам в съня ти, събуждай се,
че кошмарът по съвест опасен е.
Да ти давам любов имах нужда,
но насила е просто... нещастие...
Стихопат.
/Danny Diester/
01.08.2021
© Данаил Антонов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Тогава онзи ник от блога ти, ти пасва идеално. И аз се радвам, че нямаш поводи за писане на тъжни стихове, Дани. 🙂 Харесвам творбите ти, но си намери по- лъчезарна муза.
-
Страхотия! Поздравявам!
-
Поезията и писането изобщо, за мен винаги са били бреме. Затова се радвам. Нямам поводи за изтерзани емоции 🙂
-
Е, какво те радва?
Мене не -
Благодаря Ви! Дени, все по-рядко пиша, което ме радва, а иначе публикувам вехти неща... Така де, ще подосаждам малко 😁
-
Ей, Дани Липсваше
-
Впечатляващ финал!
Поздрави!
Успех!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
