Sep 11, 2022, 4:07 PM

Имал - дал!

  Poetry » Love
742 7 7

Стига толкоз сърдито нещастие!

Разболях се от псевдолюбови. 

Нямам време за бледи участия 

и за фалш във измислени роли. 

Ще затворя вратите в душата си. 

Предостатъчно влизаха с взлом. 

Тъй обидно! Накрая глупакът, 

аз - немилия, дал им подслон... 

И не хленча. Имал съм - дал съм! 

Туй сърце на парчета се пръсна. 

Съжалявам, но вече угаснах 

и от студ във пожар не възкръсвам! 

Ако идвам в съня ти, събуждай се, 

че кошмарът по съвест опасен е. 

Да ти давам любов имах нужда, 

но насила е просто... нещастие... 

 

Стихопат. 

/Danny Diester/

01.08.2021

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...