Имал - дал!
Стига толкоз сърдито нещастие!
Разболях се от псевдолюбови.
Нямам време за бледи участия
и за фалш във измислени роли.
Ще затворя вратите в душата си.
Предостатъчно влизаха с взлом.
Тъй обидно! Накрая глупакът,
аз - немилия, дал им подслон...
И не хленча. Имал съм - дал съм!
Туй сърце на парчета се пръсна.
Съжалявам, но вече угаснах
и от студ във пожар не възкръсвам!
Ако идвам в съня ти, събуждай се,
че кошмарът по съвест опасен е.
Да ти давам любов имах нужда,
но насила е просто... нещастие...
Стихопат.
/Danny Diester/
01.08.2021
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
