16 мар. 2012 г., 08:39

Имам

1.9K 1 31


Имам своята вселена -

като приказка е тя.

А душата - крехко семе -

е посяла Вечността.


Имам своята надежда

за един красив живот:

в него да разцъфна нежно

и даря безценен плод.


Имам своята посока -

все нагоре и напред.

Слънчево дете на Бога,

пея с влюбено сърце.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вилдан Сефер Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Слънчево и оптимистично! Много хубав финал:
    "...Имам своята посока -
    все нагоре и напред.
    Слънчево дете на Бога,
    пея с влюбено сърце."
    Поздравления!
  • богата душа имаш, Вилдан.
    светло стихотворение...
    най-сърдечно..
  • Благодаря ви, момичета! Нели, нямам рецепта: понякога се излива на един дъх, друг път се блъскам дни и нощи, за да намеря точната дума! Слънчев уикенд на всички!
  • Отново сьм тук, да прочета и да те поздравя !
  • Точно като слънчево дете на Бога си те представям, Феичке. Питам се -
    лекотата, с която се четат стиховете ти, дали е равна на тази, с която ги пишеш?

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....