RainaVakova
431 2760
4 дек. 2018 г., 14:01

Името ти е мента по устните ми 

  Поэзия » Другая
530 4 5

Живата вода, която поема
нозете ми боси
е път, по средата на който
ще се изгубя.
Не се препъвай
в падналата ми презрамка.
Със шапки светлината
не пропъждам.
Вземи на екс извивките
на тишината,
в които съм докосвала
най-младите ти вени, 
нарочно слаба... 
Защо ли две легла
предлага пепелникът
на общия ни огън?
Сега тревата влиза през комина,
расте като ръката ти
по раменете ми
и всеки пръст като перо,
по-лек от съвестта
разделя тежестта на мислите
от чувството безименно, 
но чисто като
сладка мента.

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря Ви, чувствителни души! Вие сте вдъхновение!
  • Хубаво...
  • Изпих на екс извивките на тишината, но вкусът на сладка мента остана по устните на лирическата Не е нужно да казвам, че се насладих на макс, нали?
  • Ментата може да е и любимо питие, но тя също е и мехлем за сърцето. А тревата е едно от сигурните средства да потеглим към небето в чаровна омая. Стиховете ти въздействат като студения джаз, Райна. Аплаузи!
  • Ментови чувства!Ах, дано не са ментални!
    Поздравления, Райна!
Предложения
: ??:??