Името ти е мента по устните ми
Живата вода, която поема
нозете ми боси
е път, по средата на който
ще се изгубя.
Не се препъвай
в падналата ми презрамка.
Със шапки светлината
не пропъждам.
Вземи на екс извивките
на тишината,
в които съм докосвала
най-младите ти вени,
нарочно слаба...
Защо ли две легла
предлага пепелникът
на общия ни огън?
Сега тревата влиза през комина,
расте като ръката ти
по раменете ми
и всеки пръст като перо,
по-лек от съвестта
разделя тежестта на мислите
от чувството безименно,
но чисто като
сладка мента.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
Не е нужно да казвам, че се насладих на макс, нали?
