Името ти е мента по устните ми

4.12.2018 г., 14:01 ч.

Поезия » Друга

459 4 6

Живата вода, която поема
нозете ми боси
е път, по средата на който
ще се изгубя.
Не се препъвай
в падналата ми презрамка.
Със шапки светлината
не пропъждам.
Вземи на екс извивките
на тишината,
в които съм докосвала
най-младите ти вени,
нарочно слаба...
Защо ли две легла
предлага пепелникът
на общия ни огън?
Сега тревата влиза през комина,
расте като ръката ти
по раменете ми
и всеки пръст като перо,
по-лек от съвестта
разделя тежестта на мислите
от чувството безименно,
но чисто като
сладка мента.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

RainaVakova

2018-12-13T13:29:24+02:00

Благодаря Ви, чувствителни души! Вие сте вдъхновение!
vladetoned (Владислав Недялков)

2018-12-10T10:35:21+02:00

Поезията ти опиянява с красотата и дълбочината на образите си, Райна!
генек (Георги Коновски)

2018-12-04T17:34:13+02:00

Хубаво...
Веси_Еси (Еси)

2018-12-04T17:31:23+02:00

Изпих на екс извивките на тишината, но вкусът на сладка мента остана по устните на лирическата Не е нужно да казвам, че се насладих на макс, нали?
vega666 (Младен Мисана)

2018-12-04T15:28:01+02:00

Ментата може да е и любимо питие, но тя също е и мехлем за сърцето. А тревата е едно от сигурните средства да потеглим към небето в чаровна омая. Стиховете ти въздействат като студения джаз, Райна. Аплаузи!
Ranrozar (Стойчо Станев)

2018-12-04T14:48:02+02:00

Ментови чувства!Ах, дано не са ментални!
Поздравления, Райна!