Името ти е мента по устните ми

Dec 4, 2018, 2:01 PM

Името ти е мента по устните ми

Poetry » Other

528 4 5

Живата вода, която поема
нозете ми боси
е път, по средата на който
ще се изгубя.
Не се препъвай
в падналата ми презрамка.
Със шапки светлината
не пропъждам.
Вземи на екс извивките
на тишината,
в които съм докосвала
най-младите ти вени,
нарочно слаба...
Защо ли две легла
предлага пепелникът
на общия ни огън?
Сега тревата влиза през комина,
расте като ръката ти
по раменете ми
и всеки пръст като перо,
по-лек от съвестта
разделя тежестта на мислите
от чувството безименно,
но чисто като
сладка мента.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

RainaVakova

2018-12-13T13:29:24+02:00

Благодаря Ви, чувствителни души! Вие сте вдъхновение!
генек (Георги Коновски)

2018-12-04T17:34:13+02:00

Хубаво...
Веси_Еси (Еси)

2018-12-04T17:31:23+02:00

Изпих на екс извивките на тишината, но вкусът на сладка мента остана по устните на лирическата Не е нужно да казвам, че се насладих на макс, нали?
vega666 (Младен Мисана)

2018-12-04T15:28:01+02:00

Ментата може да е и любимо питие, но тя също е и мехлем за сърцето. А тревата е едно от сигурните средства да потеглим към небето в чаровна омая. Стиховете ти въздействат като студения джаз, Райна. Аплаузи!
Ranrozar (Стойчо Станев)

2018-12-04T14:48:02+02:00

Ментови чувства!Ах, дано не са ментални!
Поздравления, Райна!