12 дек. 2010 г., 21:15

Импресия 

  Поэзия » Другая
642 0 6

Денят, пробуждайки се, вдиша от студа.

Размърда се и си отвори вятър.

Издиша тъмното през сънена врата

и пак си легна.

Този път за кратко.

 

Между диханията, в миг на простота

снежинка се пресече с тишината.

Искрица бе. А после заваля

любов...

и побеля земята.

© Димитрия Чакова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??