Dec 12, 2010, 9:15 PM

Импресия 

  Poetry » Other
647 0 6

Денят, пробуждайки се, вдиша от студа.

Размърда се и си отвори вятър.

Издиша тъмното през сънена врата

и пак си легна.

Този път за кратко.

 

Между диханията, в миг на простота

снежинка се пресече с тишината.

Искрица бе. А после заваля

любов...

и побеля земята.

© Димитрия Чакова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??