12.12.2010 г., 21:15 ч.

Импресия 

  Поезия » Друга
646 0 6

Денят, пробуждайки се, вдиша от студа.

Размърда се и си отвори вятър.

Издиша тъмното през сънена врата

и пак си легна.

Този път за кратко.

 

Между диханията, в миг на простота

снежинка се пресече с тишината.

Искрица бе. А после заваля

любов...

и побеля земята.

© Димитрия Чакова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??