12 dic 2010, 21:15

Импресия 

  Poesía » Otra
648 0 6

Денят, пробуждайки се, вдиша от студа.

Размърда се и си отвори вятър.

Издиша тъмното през сънена врата

и пак си легна.

Този път за кратко.

 

Между диханията, в миг на простота

снежинка се пресече с тишината.

Искрица бе. А после заваля

любов...

и побеля земята.

© Димитрия Чакова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??