6 мар. 2007 г., 12:09

Импресия

685 0 14

Очите ми -

море от сънени звезди.

На пролетно небе палитрата -

косите.

Ръцете ми

рисуват днес мечти

със синьото на вятър -

дъхав, нежен.

Душата ми лети.

В пристанище на

пъстър залез

вечер тихичко угасва.

Сърцето ми ръми

със сладостта

от  първороден дъжд

на златната луна,

тъй дълго чакан.

Обичам

и обичана съм,

както и преди.

Усмивката е белега

на мойта младост.

И днес е ден,

и по-прекрасен е,

и по-красив,

надежди свиват своите гнезда

в ръце, препълнени със минзухари.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Киара Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...