6.03.2007 г., 12:09

Импресия

676 0 14

Очите ми -

море от сънени звезди.

На пролетно небе палитрата -

косите.

Ръцете ми

рисуват днес мечти

със синьото на вятър -

дъхав, нежен.

Душата ми лети.

В пристанище на

пъстър залез

вечер тихичко угасва.

Сърцето ми ръми

със сладостта

от  първороден дъжд

на златната луна,

тъй дълго чакан.

Обичам

и обичана съм,

както и преди.

Усмивката е белега

на мойта младост.

И днес е ден,

и по-прекрасен е,

и по-красив,

надежди свиват своите гнезда

в ръце, препълнени със минзухари.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Киара Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...