Mar 6, 2007, 12:09 PM

Импресия

  Poetry
683 0 14

Очите ми -

море от сънени звезди.

На пролетно небе палитрата -

косите.

Ръцете ми

рисуват днес мечти

със синьото на вятър -

дъхав, нежен.

Душата ми лети.

В пристанище на

пъстър залез

вечер тихичко угасва.

Сърцето ми ръми

със сладостта

от  първороден дъжд

на златната луна,

тъй дълго чакан.

Обичам

и обичана съм,

както и преди.

Усмивката е белега

на мойта младост.

И днес е ден,

и по-прекрасен е,

и по-красив,

надежди свиват своите гнезда

в ръце, препълнени със минзухари.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Киара All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...