6 mar 2007, 12:09

Импресия

  Poesía
679 0 14

Очите ми -

море от сънени звезди.

На пролетно небе палитрата -

косите.

Ръцете ми

рисуват днес мечти

със синьото на вятър -

дъхав, нежен.

Душата ми лети.

В пристанище на

пъстър залез

вечер тихичко угасва.

Сърцето ми ръми

със сладостта

от  първороден дъжд

на златната луна,

тъй дълго чакан.

Обичам

и обичана съм,

както и преди.

Усмивката е белега

на мойта младост.

И днес е ден,

и по-прекрасен е,

и по-красив,

надежди свиват своите гнезда

в ръце, препълнени със минзухари.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Киара Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...