С изящна нежност разцъфтяха

в преливащ теменужно-син нюанс.

През щрихи пясъчни преляха

във аромат с докосващ блян.

Родени от мечти красиви

през дъжд и луди ветрове.

Тук нежни ириси- любими,

цъфтят в омая... с часове.

Чаровни в своите одежди

с дежурни пики, часови.

Разлистват пролетни надежди

и сякаш... ставаме добри.

И тайнствени, дори магични

докосват ни с лиричен тон.

Със ирисови погледи, обични,

спасен светът звучи на този фон.

Навеждам се да ги погаля

и вдъхна свежа чистота.

Притварям клепките и моля:

"Да бъде още красота!"