Иронично
Ти не си такъв – аз те създадох, вдъхнах ти живот
като Пинокио, направен от дърво и вдъхновен от фея.
Повярвах си, поисках да не си обикновен робот,
а как човек от теб да стане, нямах и идея.
На първо място пожелах си ти да си реален
във образ, който мога да докосна, видя със очи.
Така, изваденото първо от чувала ми парцален,
ти се оказа – дървена кукла с конци.
Лицето ти в усмивка излъчва топлина,
очите ти горят във щастие, дори в сълзи.
Божествена, великолепна авторска дърворезба!
... почти забравих, че жив всъщност не си.
Привикнахме тъй бързо – една марионетка
с жена, която знае пръстите си как да ползва.
И бях до толкова щастлива и замаяна кокетка,
че не усетих как самичка себе си извозвах.
Но продължих да вярвам в теб и да залагам,
да гарантирам, че съм вдъхнала живот, дори любов.
И себе си безумно, сляпо да предлагам,
забравила, че липсва ти сърце. Дори елементарен дроб.
Накрая се усетих. Не питай нищо (всъщност нямаш и уста).
Това бе само някаква мечта, идея, нереален смисъл.
Една илюзия - в дървото да намеря сродната на мен душа...
Та кой наивник тази смешна книга е написал!
© Люсил Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Ивон, Борис /първо дамата, знам, че ме разбираш
/, не мога да кажа дали подкрепата ви повече ме радва, ласкае или мотивира. Едно е сигурно - правите ме щастлива! Благодаря! -
Хей... БГ Джепето! Всъщност на мен Дърветата са ми любими, но не когато се правят на хора! Бутиково идеина си Люсил!!!
-
Иронията е моята слабост, моето любимо изразно средство, моята запазена марка. Благодаря ви за подкрепата!
-
Хубав стих, Люсил!
Харесах тази ирония!
Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
