3.02.2010 г., 15:32 ч.

Иронично 

  Поезия
736 0 4
Ти не си такъв – аз те създадох, вдъхнах ти живот
като Пинокио, направен от дърво и вдъхновен от фея.
Повярвах си, поисках да не си обикновен робот,
а как човек от теб да стане, нямах и идея.
На първо място пожелах си ти да си реален
във образ, който мога да докосна, видя със очи.
Така, изваденото първо от чувала ми парцален,
ти се оказа – дървена кукла с конци.
Лицето ти в усмивка излъчва топлина,
очите ти горят във щастие, дори в сълзи.
Божествена, великолепна авторска дърворезба!
... почти забравих, че жив всъщност не си. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Люсил Всички права запазени

Предложения
: ??:??