Иронично
Ти не си такъв – аз те създадох, вдъхнах ти живот
като Пинокио, направен от дърво и вдъхновен от фея.
Повярвах си, поисках да не си обикновен робот,
а как човек от теб да стане, нямах и идея.
На първо място пожелах си ти да си реален
във образ, който мога да докосна, видя със очи.
Така, изваденото първо от чувала ми парцален,
ти се оказа – дървена кукла с конци.
Лицето ти в усмивка излъчва топлина,
очите ти горят във щастие, дори в сълзи.
Божествена, великолепна авторска дърворезба!
... почти забравих, че жив всъщност не си.
Привикнахме тъй бързо – една марионетка
с жена, която знае пръстите си как да ползва.
И бях до толкова щастлива и замаяна кокетка,
че не усетих как самичка себе си извозвах.
Но продължих да вярвам в теб и да залагам,
да гарантирам, че съм вдъхнала живот, дори любов.
И себе си безумно, сляпо да предлагам,
забравила, че липсва ти сърце. Дори елементарен дроб.
Накрая се усетих. Не питай нищо (всъщност нямаш и уста).
Това бе само някаква мечта, идея, нереален смисъл.
Една илюзия - в дървото да намеря сродната на мен душа...
Та кой наивник тази смешна книга е написал!
© Люсил All rights reserved.
/, не мога да кажа дали подкрепата ви повече ме радва, ласкае или мотивира. Едно е сигурно - правите ме щастлива! Благодаря!
