7 нояб. 2010 г., 20:58

Исках, но не позволи

808 1 9

Исках с теб да изживея дните,

твойта болка - мен да ме боли,

исках да ти подаря звездите,

но ти не позволи,

от страх да не остане наранена,

любовта си криеше със шлем,

отпъждаше дори и малки,

невинни пориви във  мен.

А исках цялята да се разгърна

като небе,

да те прегърна,

да притихнеш в моите ръце,

от страст блажена упоен.

В замяна не желаех  нищо...

не всичко е пари, нали...

исках само да... обичам,

но ти не позволи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гинка Любенова Косева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...