Исках, но не позволи
Исках с теб да изживея дните,
твойта болка - мен да ме боли,
исках да ти подаря звездите,
но ти не позволи,
от страх да не остане наранена,
любовта си криеше със шлем,
отпъждаше дори и малки,
невинни пориви във мен.
А исках цялята да се разгърна
като небе,
да те прегърна,
да притихнеш в моите ръце,
от страст блажена упоен.
В замяна не желаех нищо...
не всичко е пари, нали...
исках само да... обичам,
но ти не позволи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гинка Любенова Косева Всички права запазени
