Исках с теб да изживея дните,
твойта болка - мен да ме боли,
исках да ти подаря звездите,
но ти не позволи,
от страх да не остане наранена,
любовта си криеше със шлем,
отпъждаше дори и малки,
невинни пориви във мен.
А исках цялята да се разгърна
като небе,
да те прегърна,
да притихнеш в моите ръце,
от страст блажена упоен.
В замяна не желаех нищо...
не всичко е пари, нали...
исках само да... обичам,
но ти не позволи.
© Гинка Любенова Косева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
