15 дек. 2011 г., 11:43

Искрицата останала надежда 

  Поэзия
5.0 (2)
1003 0 0
Научих се да не очаквам...
надяваш ли се, после те боли!
Любовта си предварително оплаквам,
убивам я преди да се роди!
Научих се и да не вярвам в думи,
да бягам, ако Той се приближи,
аз давам газ, свистят и гуми,
а вярата премазана лежи!
Научих се да пазя себе си,
направих броня от метална прежда,
под нея тихичко тупти сърцето ми
и искрицата останала надежда...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Момчева Все права защищены

Предложения
  • Мы дойдем, сделав и невозможное. Ключ на старт, и вспыхнул пульт. Помню я и глаза твои - тревожные. ...
  • По блестящему снегу шла, поникли плечи. А горячая слеза сорвалась с ресниц. Я нашла тебя, но ты забы...
  • Бурная ночь. Красивая ночь. Луна уходить. Ах, мечты! Ах, мечты! Ах, мечты! О! Тебе я вижу в свои сны...

Ещё произведения »