15.12.2011 г., 11:43 ч.

Искрицата останала надежда 

  Поезия
879 0 0

Научих се да не очаквам...

надяваш ли се, после те боли!

Любовта си предварително оплаквам,

убивам я преди да се роди!

 

Научих се и да не вярвам в думи,

да бягам, ако Той се приближи,

аз давам газ, свистят и гуми,

а вярата премазана лежи!

 

Научих се да пазя себе си,

направих броня от метална прежда,

под нея тихичко тупти сърцето ми

и искрицата останала надежда...

© Таня Момчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??