Научих се да не очаквам...
надяваш ли се, после те боли!
Любовта си предварително оплаквам,
убивам я преди да се роди!
Научих се и да не вярвам в думи,
да бягам, ако Той се приближи,
аз давам газ, свистят и гуми,
а вярата премазана лежи!
Научих се да пазя себе си,
направих броня от метална прежда,
под нея тихичко тупти сърцето ми
и искрицата останала надежда...