Искрицата останала надежда

Научих се да не очаквам...

надяваш ли се, после те боли!

Любовта си предварително оплаквам,

убивам я преди да се роди!

Научих се и да не вярвам в думи,

да бягам, ако Той се приближи,

аз давам газ, свистят и гуми,

а вярата премазана лежи!

Научих се да пазя себе си,

направих броня от метална прежда,

под нея тихичко тупти сърцето ми

и искрицата останала надежда...