Dec 15, 2011, 11:43 AM

Искрицата останала надежда

  Poetry
1.1K 0 0

Научих се да не очаквам...

надяваш ли се, после те боли!

Любовта си предварително оплаквам,

убивам я преди да се роди!

 

Научих се и да не вярвам в думи,

да бягам, ако Той се приближи,

аз давам газ, свистят и гуми,

а вярата премазана лежи!

 

Научих се да пазя себе си,

направих броня от метална прежда,

под нея тихичко тупти сърцето ми

и искрицата останала надежда...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Момчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...