27 мая 2016 г., 15:19

Истината

460 0 3

                                  На М.

И аз по пътя си ще мина...

Ще мина и... ще си замина.

 

Светът- във кървави забави,

и мен от срам ще ме забрави.

 

И някъде ще си почивам...

Ще идвам и ще си отивам

 

във сънищата ти зелени

и във сълзите ти солени.

 

И ще си спомняш мои думи

родени в есенните шуми.

 

Ще ми четеш и стиховете,

ще ми прощаваш греховете...

 

И спомените ни ще чоплиш,

и моята душа ще топлиш.

 

И  искам аз, любима моя,

да ме смущаваш и в покоя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...