27.05.2016 г., 15:19

Истината

458 0 3

                                  На М.

И аз по пътя си ще мина...

Ще мина и... ще си замина.

 

Светът- във кървави забави,

и мен от срам ще ме забрави.

 

И някъде ще си почивам...

Ще идвам и ще си отивам

 

във сънищата ти зелени

и във сълзите ти солени.

 

И ще си спомняш мои думи

родени в есенните шуми.

 

Ще ми четеш и стиховете,

ще ми прощаваш греховете...

 

И спомените ни ще чоплиш,

и моята душа ще топлиш.

 

И  искам аз, любима моя,

да ме смущаваш и в покоя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...