На М.
И аз по пътя си ще мина...
Ще мина и... ще си замина.
Светът- във кървави забави,
и мен от срам ще ме забрави.
И някъде ще си почивам...
Ще идвам и ще си отивам
във сънищата ти зелени
и във сълзите ти солени.
И ще си спомняш мои думи
родени в есенните шуми.
Ще ми четеш и стиховете,
ще ми прощаваш греховете...
И спомените ни ще чоплиш,
и моята душа ще топлиш.
И искам аз, любима моя,
да ме смущаваш и в покоя.
© Никола Апостолов Всички права запазени