27.05.2016 г., 15:19

Истината

456 0 3

                                  На М.

И аз по пътя си ще мина...

Ще мина и... ще си замина.

 

Светът- във кървави забави,

и мен от срам ще ме забрави.

 

И някъде ще си почивам...

Ще идвам и ще си отивам

 

във сънищата ти зелени

и във сълзите ти солени.

 

И ще си спомняш мои думи

родени в есенните шуми.

 

Ще ми четеш и стиховете,

ще ми прощаваш греховете...

 

И спомените ни ще чоплиш,

и моята душа ще топлиш.

 

И  искам аз, любима моя,

да ме смущаваш и в покоя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...