На М.
И аз по пътя си ще мина...
Ще мина и... ще си замина.
Светът- във кървави забави,
и мен от срам ще ме забрави.
И някъде ще си почивам...
Ще идвам и ще си отивам
във сънищата ти зелени
и във сълзите ти солени.
И ще си спомняш мои думи
родени в есенните шуми.
Ще ми четеш и стиховете,
ще ми прощаваш греховете...
И спомените ни ще чоплиш,
и моята душа ще топлиш.
И искам аз, любима моя,
да ме смущаваш и в покоя.
© Никола Апостолов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
