4 нояб. 2020 г., 02:29

Иван О‘Харчи

933 0 0

Да ви се представя

казвам се Иван О‘Харчи.

 Седнал съм в луксозно барче,

пия хубаво кафе

и съм с  празно портмоне.

Гледам само скъпата цена

евтинията мори душа.

Смея се на хора без пари

 и ги плюя с думи зли

но когато сметката довтаса

бия на умряла каса

тичам спешно до тойлета

с пуснати пердета

и от задната вратичка

хвръквам като пойна птичка

надалече, надалече,

времето за плащане изтече

 Гонят ме в поредно барче

нищо няма да се харчи,

но пък гледам засега

никой нищо не разбра,

името си промених

и наново в бара се напих

но по невнимание

дадох пиянско обещание

на една блондинка в бара,

как съдбата ме набара,

взе ми всичките пари

 кат приятел ме наби

и сега със двойна ипотека

пред окръжната  аптека,

дремя и се суча

като гонка куча

чакам за лекарство

идващо от приказното царство 

даващо безброй пари

и страхотни свободи

на Иван О‘Харчи

цар на всяко барче,

пиейки голям коктейл

с пълен портофейл

Но съдбата е корава

тя подаръци не дава

просто удря със камшик

следван от голям  ритник

та затуй уплашено сега

аз признавам моята вина

и приведен със смирение

 чакам милосърдно опрощение

на финансовите задължения

моля, моля за дарения!

Знайте, всеки даден лев

ще охарча с кеф,

щото съм Иван О‘Харчи

цар на всяко барче.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Клажер от Килиджевци Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....