18 мая 2018 г., 00:30

Избор

1.1K 2 2

ИЗБОР
Р.Чакърова

 

Нахлуват мислите, но думи не намирам.
Надвисва над листа ми тишината.
Какво се казва, щом любов умира?
Какви да бъдат в случая цветята...?

 

Какво да облека? Да съм в лилаво ли?
Косите в строга ,сдържана прическа...
През тъмни очила ще гледам Дявола,
мякар, че нему всичко е известно.

 

Ще нося бяла кърпичка и често
ще си попивам мнимите сълзи, 
когато чуя траурните песни,
едва-едва една ще пропълзи

 

по лявата ми скула и ще падне
на ръбчето на златния ковчег -
навярно има някой много жаден, 
не вкусвал капка повече от век...

 

Бог тъй и не дойде на опелото.
Сама родих, сама ще я проводя.
Разбира се, виновен е животът,
а изборът е винаги свободен...

 

17/05/2018 , Лондон  00:12

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Rositsa Chakarova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много, много харесвам как пишеш, Росица! Интересен автор си, а този стих си е цяло попадение, затова си го прибирам.
  • Много силен стих! Всъщност, не животът е виновен! Не винаги и изборът носи вина! Много често, това са обективни обстоятелства. Поздрав!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...