Избор

18.05.2018 г., 0:30 ч.

Поезия » Друга

634 2 2

ИЗБОР
Р.Чакърова

Нахлуват мислите, но думи не намирам.
Надвисва над листа ми тишината.
Какво се казва, щом любов умира?
Какви да бъдат в случая цветята...?

Какво да облека? Да съм в лилаво ли?
Косите в строга ,сдържана прическа...
През тъмни очила ще гледам Дявола,
мякар, че нему всичко е известно.

Ще нося бяла кърпичка и често
ще си попивам мнимите сълзи,
когато чуя траурните песни,
едва-едва една ще пропълзи

по лявата ми скула и ще падне
на ръбчето на златния ковчег -
навярно има някой много жаден,
не вкусвал капка повече от век...

Бог тъй и не дойде на опелото.
Сама родих, сама ще я проводя.
Разбира се, виновен е животът,
а изборът е винаги свободен...

17/05/2018 , Лондон 00:12

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

JujuBuju (Миглена Миткова)

2018-05-19T23:03:23+03:00

Много, много харесвам как пишеш, Росица! Интересен автор си, а този стих си е цяло попадение, затова си го прибирам.
goblenka (Маргарита Ангелова)

2018-05-18T07:32:34+03:00

Много силен стих! Всъщност, не животът е виновен! Не винаги и изборът носи вина! Много често, това са обективни обстоятелства. Поздрав!