Изчезвам с изгрева...
Прегърнал си чаршаф сатенен,
сърцето ти... сковано от лъжа,
до тебе спи, опряна във гърба ти леден,
жена ти е, но няма го мъжа.
При мен си духом, тялом си при нея,
разяжда те, раздираща вина,
изгаряш в студ, жадуваш да те сгрея,
потъваш в мисли, искаш свобода.
Заспиваш буден, търсиш ме в съня си,
намираш ме... ухая на сълза,
опипваш тялото ми, с топли пръсти,
събуждаш се... опарен от страстта.
изчезвам с изгрева... ще дойда пак с нощта...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Неземна Все права защищены
!
