May 6, 2016, 5:32 PM

Изчезвам с изгрева...

  Poetry » Love
560 0 2

 

Прегърнал си чаршаф сатенен,
сърцето ти...   сковано от лъжа,
до тебе спи, опряна във гърба ти леден,
жена ти е, но няма го мъжа.

При мен си духом, тялом си при нея,
разяжда те, раздираща вина,
изгаряш в студ, жадуваш  да те сгрея,
потъваш в мисли, искаш свобода.

Заспиваш буден, търсиш ме в съня си,
намираш  ме...  ухая на сълза,
опипваш тялото ми,  с топли пръсти,
събуждаш се...  опарен от страстта.

изчезвам с изгрева... ще дойда пак с нощта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Неземна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...