May 6, 2016, 5:32 PM

Изчезвам с изгрева...

  Poetry » Love
556 0 2

 

Прегърнал си чаршаф сатенен,
сърцето ти...   сковано от лъжа,
до тебе спи, опряна във гърба ти леден,
жена ти е, но няма го мъжа.

При мен си духом, тялом си при нея,
разяжда те, раздираща вина,
изгаряш в студ, жадуваш  да те сгрея,
потъваш в мисли, искаш свобода.

Заспиваш буден, търсиш ме в съня си,
намираш  ме...  ухая на сълза,
опипваш тялото ми,  с топли пръсти,
събуждаш се...  опарен от страстта.

изчезвам с изгрева... ще дойда пак с нощта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Неземна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...