6.05.2016 г., 17:32

Изчезвам с изгрева...

557 0 2

 

Прегърнал си чаршаф сатенен,
сърцето ти...   сковано от лъжа,
до тебе спи, опряна във гърба ти леден,
жена ти е, но няма го мъжа.

При мен си духом, тялом си при нея,
разяжда те, раздираща вина,
изгаряш в студ, жадуваш  да те сгрея,
потъваш в мисли, искаш свобода.

Заспиваш буден, търсиш ме в съня си,
намираш  ме...  ухая на сълза,
опипваш тялото ми,  с топли пръсти,
събуждаш се...  опарен от страстта.

изчезвам с изгрева... ще дойда пак с нощта...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Неземна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...