Издънка
Всяка нова издънка
от дървото на двора,
е стремеж специфичен -
там във общия корен.
За живот по-различен,
не по старите догми -
всеки бърза да къса,
да изтръгне в зародиш...
Остави ме да цъфна
дива бяла глогина,
само щастие нося -
без драскотина.
Но когато усетя,
че душата ми гине,
там дето мина
нищо не никне.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Геновева Симеонова Все права защищены
