Издънка

29 мар. 2021 г., 18:12

Поэзия

321 2 2

Всяка нова издънка
от дървото на двора,
е стремеж специфичен -
там във общия корен.
За живот по-различен,
не по старите догми -
всеки бърза да къса,
да изтръгне в зародиш...

Остави ме да цъфна
дива бяла глогина,
само щастие нося -
без драскотина.
Но когато усетя,
че душата ми гине,
там дето мина
нищо не никне.

Издънка

Свързани произведения

Комментарии

Предложения