Mar 29, 2021, 6:12 PM

Издънка 

  Poetry
256 2 2

Всяка нова издънка
от дървото на двора,
е стремеж специфичен -
там във общия корен.
За живот по-различен,
не по старите догми -
всеки бърза да къса,
да изтръгне в зародиш...


Остави ме да цъфна
дива бяла глогина,
само щастие нося -
без драскотина.
Но когато усетя, 
че душата ми гине,
там дето мина
нищо не никне.
 

© Геновева Симеонова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??