29.03.2021 г., 18:12 ч.

Издънка 

  Поезия
320 2 2

Всяка нова издънка
от дървото на двора,
е стремеж специфичен -
там във общия корен.
За живот по-различен,
не по старите догми -
всеки бърза да къса,
да изтръгне в зародиш...


Остави ме да цъфна
дива бяла глогина,
само щастие нося -
без драскотина.
Но когато усетя, 
че душата ми гине,
там дето мина
нищо не никне.
 

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??