24 авг. 2007 г., 13:56

Изгубена надежда

1.1K 0 8
Когато слънцето угасне
и луната се стопи,
щом мечтите избледнеят,
изгубен си тогава ти.

Когато песните са глухи,
когато облаците спрат
и всички капки дъжд са сухи,
листата вече не шептят.

Щом пред теб дървета сключат клони,
щом вече всеки лъч е лед.
Кога денят душата ти прогони,
то този свят не е за теб.

Когато няма радост в твоя лик
и твойта гордост поглед свежда,
това е бил последният ти миг.
Ти изгубена, отдавна, си надежда...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Косева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...