24.08.2007 г., 13:56 ч.

Изгубена надежда 

  Поезия
981 0 8
Когато слънцето угасне
и луната се стопи,
щом мечтите избледнеят,
изгубен си тогава ти.

Когато песните са глухи,
когато облаците спрат
и всички капки дъжд са сухи,
листата вече не шептят.

Щом пред теб дървета сключат клони,
щом вече всеки лъч е лед.
Кога денят душата ти прогони,
то този свят не е за теб.

Когато няма радост в твоя лик
и твойта гордост поглед свежда,
това е бил последният ти миг.
Ти изгубена, отдавна, си надежда...

© Петя Косева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??