Изгубена надежда
Когато слънцето угасне
и луната се стопи,
щом мечтите избледнеят,
изгубен си тогава ти.
Когато песните са глухи,
когато облаците спрат
и всички капки дъжд са сухи,
листата вече не шептят.
Щом пред теб дървета сключат клони,
щом вече всеки лъч е лед.
Кога денят душата ти прогони,
то този свят не е за теб.
Когато няма радост в твоя лик
и твойта гордост поглед свежда,
това е бил последният ти миг.
Ти изгубена, отдавна, си надежда...
и луната се стопи,
щом мечтите избледнеят,
изгубен си тогава ти.
Когато песните са глухи,
когато облаците спрат
и всички капки дъжд са сухи,
листата вече не шептят.
Щом пред теб дървета сключат клони,
щом вече всеки лъч е лед.
Кога денят душата ти прогони,
то този свят не е за теб.
Когато няма радост в твоя лик
и твойта гордост поглед свежда,
това е бил последният ти миг.
Ти изгубена, отдавна, си надежда...
© Петя Косева All rights reserved.
