1 дек. 2024 г., 20:17

Изгубена надежда

458 0 0

В ранните часове, преди да видя слънчевите лъчи,
когато градът все още мълчи,
отваряха се цветовете на едно малко цвете,
в тревна площ до пътя нейде.

 

Бореше се за малко светлина,
имаше нужда от нея, както от храна,
за да оцелее в обкръжение недружелюбно,
впиваше корени сред бетона — колко беше трудно!

 

И колкото повече ги впиваше,
все повече се питаше:
„Защо се боря да крася място на разруха?
Да бъда откъснато и за ден да направя на някого уюта.“

 

"Това ми е отредено от Всевишния."
И от него се отрони, като сълза, една тичинка.
Вятърът я отнесе до неговото съседче.
Така, някой ден, ще има същата съдба и неговото детенце.

 

Поколения на раздирания и нищета,
красота в градския бетон приклещена,
цвете на изгубена надежда,
което никой не отглежда.

 

Дойде есента, цветето вече нямаше цвят,
беше сиво, като панелките от този град.
Падаха листенца от неговата красота,
натежали от капките на дъжда.

 

"Живях нещастно, предадох го на моята рожба,
умирам, но ще се върна под друга форма.
За тежките борби от този живот няма да помня."
Изсъхнало, то легна на студената есенна почва.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никой Анонимен Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...